14 мая 2024 г., 08:28  

Тракийски пейзаж

384 7 11

Тук светлината е някак друга.

И въздухът е свойски,наш.

Тук любовта трябва да се заслужи!

Такъв е той,тракийският пейзаж. 

 

Тук нощите ухаят със липите. 

И летни птици гнездят в тях. 

Дори звездите, дори звездите 

слушат нощния им дъхав смях.

 

От изгрев до теменужен залез 

живеят цветовете и цъфтят,

като души от обич запленени

от лунната соната на нощта. 

 

Зашепне ли кавал в полето 

сред облаци от звезден прах:

съзирам как по пътя Млечен

пътува колесницата на трак...

 

Наследството на колорита

диша във всеки тръпен цвят.

И могили пазят в равнините 

легендарни тайни;и мълчат.

 

Изглежда всяка перспектива 

разстила мистична красота. 

От минало към бъдно отиват 

пейзажи опазили паметта. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...