14 may 2024, 8:28  

Тракийски пейзаж

  Poesía
379 7 11

Тук светлината е някак друга.

И въздухът е свойски,наш.

Тук любовта трябва да се заслужи!

Такъв е той,тракийският пейзаж. 

 

Тук нощите ухаят със липите. 

И летни птици гнездят в тях. 

Дори звездите, дори звездите 

слушат нощния им дъхав смях.

 

От изгрев до теменужен залез 

живеят цветовете и цъфтят,

като души от обич запленени

от лунната соната на нощта. 

 

Зашепне ли кавал в полето 

сред облаци от звезден прах:

съзирам как по пътя Млечен

пътува колесницата на трак...

 

Наследството на колорита

диша във всеки тръпен цвят.

И могили пазят в равнините 

легендарни тайни;и мълчат.

 

Изглежда всяка перспектива 

разстила мистична красота. 

От минало към бъдно отиват 

пейзажи опазили паметта. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...