Трамвай и едно желание
Там нейде в трамвая
в ден хубав от рая
аз срещнах жена -
безумно красива,
че чак те опива,
седеше сама.
Приседнах до нея
готов да запея,
в реторика впуснах се аз -
кой бог те създаде
вълшебна наслада,
теб, цяла магия от страст?
А тя се усмихна
и всичко притихна,
огря ме със топли очи -
та слънце да няма
тя свети за двама
и пръскаше чудни лъчи!
Така между думи
влетя помежду ни
амурче с искрящи криле -
погали ни нежно
и скъта прилежно
любов във ръцете ни две.
С поглед целувах,
в косите ù плувах,
тръпнех и люшках се в тях -
вмигом се влюбих
в очи изумруди,
в устни зовящи за грях.
Ех, спирка последна,
тя стана и слезна,
погълна я гъстият мрак -
аз гледах желано
и исках мечтано
отново да видя я пак.
И днеска в трамвая
се возя и зная
ще срещна жена -
безумно красива
като самодива,
с очи на сърна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
