Тренировка на щангистите

28 мар. 2012 г., 10:44

Поэзия » Гражданская

485 0 2

Свистят от болка, като живи железата...

И залата е един малък Ад.

Пищят ушите. Удря по главата...

Гърлата на Вселената реват...

Изопват се тела и яки потни мишци.

Преплитат се стомани и тела!

Квичи умората, със свойте зли езици...

Пробягва като сянката страха.

Пресрещат се без край съмнения с надежди!

Без волята не стигаш, до върха!

И болки режещи, навъсват свойте вежди,

в очите ти звездички, закръжат.

За миг проблесне на Надеждата зората,

и пръхне като скрита птица в ръж!

След миг олово си насипва във краката!...

О, как е нужно тука да си мъж!