28 мар. 2012 г., 10:44

Тренировка на щангистите

654 0 2

Тренировка на щангистите

 

Свистят от болка, като живи железата...

И залата е един малък Ад.

Пищят ушите. Удря по главата...

Гърлата на Вселената реват...

 

Изопват се тела и яки потни мишци.

Преплитат се стомани и  тела!

Квичи умората,  със свойте зли езици...

Пробягва  като сянката страха.

 

Пресрещат се без край съмнения с надежди!

Без  волята  не стигаш, до върха!

И болки режещи, навъсват свойте вежди,

в  очите ти звездички,  закръжат.

 

За миг проблесне на Надеждата  зората,

и пръхне като скрита птица в ръж!

След миг олово си насипва във краката!...

О, как е нужно тука да си мъж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...