Позволи ми да усетя мрака,
изпрати ме там, далеч под зноя.
Не замлъквай пак несигурна и плаха,
аз зная, той отдавна тебе чака.

Аз знам, че твоето небе е друго
и звездите толкова различни,
и също знам, че погледът ти търси лудо
мигове изминали, предишни.

Не срещна радост,
но намери ли тъга, се питам?
Или замислена във мрака, ослепя.
С какво света те би орисал,
ако не със неизменна чистота?

Дали намери пътя верен,
аз не зная.
Навярно още скиташ по света,
бездомна, търсеща покоя
във една неразгадана самота?

Душата ти е пуста, празна,
а ти по-чиста от сълза
се спусна, диреща покоя
и в съня ми шеметно замря.

Сега не зная как да те намеря.
Сега се чудя истинска ли си била,
или пък просто миг заблуда,
а аз летя, летя, летя...