24 мар. 2005 г., 19:01

Трепет

1.3K 0 0

   
    Незнайно как мисълта ми все към този плаж се връща,
първата целувка в идеалистична се превръща!

Дори сега когато аз си спомням,
тайнствено сладостна тръпка по тялото ми преминава, 
сякаш всичко това в момента става!

Връщам се спонтанно към оназ приятна лунна вечер,
чувам още тъй звънливия шум на вълните,
усещам хладния вечерен пясък под мокрите крака...

Потопих се сред солените вълни вода,
докато ти ме наблюдаваше и чакаше спокойно на брега!


Спомням си всяка дума, която разменихме
и как от прожектора на шезлонга ний се скрихме...

Помня изненадата, която в първия момент изпитах,
когато прокара нежно кадифен език по притворените мои устни!


 Изчаках секунда за да преосмисля,
а сякаш беше цяла вечност...
Ти ме даряваше с всичко и искаше го от мене в замяна,
страх огромен ме обхвана, но исках също с всички сили да остана!

Сторих това, което ми диктуваше чудото туптящо вътре в мен.
Вярвам, че грешка не направих в онзи ден!

Долепих отново устни аз до твоите
в сластна продължителна целувка,
а вечерният бриз беше
обгръщащата ни с любов милувка!

Притворих очи и се оставих
 в до болка познатите ръце,
почувствах свежестта на дъха ти
и приятен гъдел, разстилащ се скоростно по кръвта,
палаво игривото езиче опознаваше детайлно устната ми кухина!

Ти искаше и хапеше в онази нощ,
на ръцете си оставих волно да обходят тоз разкош...

Сякаш времето беше безвъзвратно спряло,
пръстите ти сполучливо уцелваха най-чувствителните
 местенца по пламтящото ми тяло!

Разливаше по мен върховна страст,
управляваше цялото ми същество с завидна власт!

Изящният аромат, носещ се от бебешки
меката ти кожа ненаситно аз отпивах,
устните си отново и отново с
ментовите твои  ведно сливах!

Нежните извивки танцуващи под
пръстите ми осезаемо почувствах,
контролът над себе си все повече
и повече изпусках!

Пясък между зъбите хрущеше,
прелестно със пръсти ме топеше!

Езикът ти по кожата ми
неумолимо се въртеше,
от удоволствие ми се крещеше!

Искаше ми се да извикам
тайнственото твое име само,
исках да узнаят всички
за щастието тъй голямо!

Пръсти с пръстите се срещат,
влажна кожа с по-влажна се допира,
целувки от които дъхът ти просто спира!
Очи в очи се вглеждат, потъмнели от завладяла ги възбуда,
НЕ , не , не беше туй никаква заблуда...
Истина си беше в прегръдките ми
вълшебничко и кротко спеше!!!



                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...