Adri (Йордан)
60 584
13 июл. 2012 г., 13:27

Третият! 

  Поэзия » Философская
599 0 6

Светът създаден бил за двама,

за две сърца, до смърт обречени,

и място там за трети няма...

Разбрал ли си това, човече, ти?!

Откраднеш ли си миг за себе си,

без да поискаш разрешение,

предаваш някого до себе си,

изгубваш се във подозрение.

А ако нещичко във повече

ти подариш на оня, ТРЕТИЯ,

като петаче, ако хвърлиш 

парче любов на просяк, клетия,

към теб ще мятат  тежки камъни

те, хорицата милостиви...

Ти си поредният "пропаднал тип",

разменящ смет за скъпи сливи!!!

 

 


© Йордан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Елена благодаря ви!
  • Когато откриеш нещо ново непознато,започваш да се обвиняваш, че не си се отбил по рано и наваксваш.Публикациите не са много и го направих бързо.Хареса ми стила на изразяване и начина по който го правиш
  • благодаря момичета
  • Подкрепям Дани.
    Харесах!
  • Допада ми много,определено се развиваш с всеки стих! Напълно те разбирам както искаш да кажеш:съдници много,а праведници малко Поздрав!
  • Всичко зависи от това - колко достойно изживяваш една любов. Ако ти я осъдиш да бъде,,като просяк, на който си подхвърлил петаче", нито тази към която е насочена, нито обществото ще те разберат. А една такава,,невъзможна любов" може да бъде по-вечна и от венчалната халка, зависи от хората, на които се случва!!!
Предложения
: ??:??