Тревата прави чудеса,
но не онази за цигари,
а друга всякаква трева,
храна за крава и магаре.
Трева за чай и за илач,
с дъх на нива и простори,
с роса измита в ранен здрач,
която с ветрове говори.
Трева която има дъх
когато съхне окосена.
Поникнал земен, летен мъх.
Чудо в цялата Вселена.
Филтрира мръсния живот.
Поема гадостите наши.
Трева е нашият народ,
но вече е в прелети чаши.
© Валентин Йорданов Все права защищены