Тревожно
Господи! - въздъхнах аз веднъж.
И гласът ми чу се на шир и длъж.
Но, уви, Господ не ме чу,
а раната продължаваше да кърви.
Виках аз часове и дни,
виках и гледах безбройните звезди.
Ни звук, ни картина! Сякаш
напразно изпъвах гласните си струни.
Чувах само тишината гадна.
А сърцето ми бе изтръгнато,
някой го открадна, а може би самó си падна.
Душата ми - и тя избяга,
тръгна да го търси и в пространството остана.
Вярата - и тя замина заедно с щастието и любовта,
трите хванали се за ръка. Че за какво са ми,
когато нямам ни сърце, ни душа?
Но ти не се тревожи!
Аз и така съм си добре,
в една ръка - цигара, а в другата - кафе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Все права защищены
