Flirt94 (Петър)
2 0
Nov 19, 2011, 6:06 PM

Тревожно 

  Poetry » Other
323 0 2

Господи! - въздъхнах аз веднъж. 
И гласът ми чу се на шир и длъж.
 Но, уви, Господ не ме чу,
а раната продължаваше да кърви. 
 Виках аз часове и дни,
виках и гледах безбройните звезди. 

Ни звук, ни картина! Сякаш
напразно изпъвах гласните си струни. 
Чувах само тишината гадна. 
А сърцето ми бе изтръгнато,
някой го открадна, а може би самó си падна. 
Душата ми - и тя избяга, 
тръгна да го търси и в пространството остана. 
Вярата - и тя замина заедно с щастието и любовта,
 трите хванали се за ръка. Че за какво са ми,
когато нямам ни сърце, ни душа?

Но ти не се тревожи! 
Аз и така съм си добре,
 в една ръка - цигара, а в другата - кафе...

© Петър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??