Господи! - въздъхнах аз веднъж.
И гласът ми чу се на шир и длъж.
Но, уви, Господ не ме чу,
а раната продължаваше да кърви.
Виках аз часове и дни,
виках и гледах безбройните звезди.
Ни звук, ни картина! Сякаш
напразно изпъвах гласните си струни.
Чувах само тишината гадна.
А сърцето ми бе изтръгнато,
някой го открадна, а може би самó си падна.
Душата ми - и тя избяга, ...