Вече трети ден обагрен е в червено,

чистият пресветъл идеал,

комуто някой някога отдал -

живот и дом, и чедо, и колено.

А днес е трети ден

и ей го, в тиня,

помръкнал блясъка на старата светиня,

потъва в шаяк непокрит, ни в лен.

Макар и тръпнейки, то пак без стен,

сега желан, тъй както слънцето в пустиня.

Три дни отминаха от онзи бой,

от онзи ден изпълнен с болка в радост,

от онзи ден, където в свойта младост,

там бъдна благост, гина в сетен вой.

А днес е трети ден.

Цари покой.

И не остана вече да пожали кой,

ни онзи на смъртта що падна в плен,

а нявга крачеше по друмища засмен

и бранеше еднакво чужд и свой.

Три дни е веч завързана във бяло,

все още незарастващата рана,

но не таз, там где китката одрана,

а тази що сърце реже нацяло.

А днес е трети ден

и туй парче парцал,

е друг свят сякаш в спомена събрал,

от чуждо слънце сякаш озарен.

От гръм небесен сякаш поразен,

навярно втренчен всеки в него би стоял.

Три дни а нощите непреброими.

Дали от тях година вече стана?

Дали поет ги някъде подхвана?

Не могат те, опишат ги във рими.

А днес е трета нощ

и трети стих изписан.

Безсилен той да бъде е орисан.

Защото няма във перо тъй силна мощ,

дори и водена от най-велики вожд,

война на воин що носи няма с ред описан.

А колко лесно е да стъпчеш идеал,

щом в него друг живот си е отдал.