Трохички му хвърли
Когато най-безгрижното си тръгне,
ще те споходи непонятен спомен -
врабче премръзнало на пустия перваз.
Трохички му хвърли -
остатъци от гладна тишина,
прострелвана от бъдещи неволи.
Кажи, живее ли се с пустота
или със силуета на пресъхнал облак?
Челото ти е разграфено
от мойрите
и любовта е пристъпа на лудост
в сърцето - аритмична самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
