11 апр. 2023 г., 23:12

Трохички му хвърли 

  Поэзия
240 11 9

Когато най-безгрижното си тръгне,

ще те споходи непонятен спомен -

врабче премръзнало на пустия перваз.

Трохички му хвърли -

остатъци от гладна тишина,

прострелвана от бъдещи неволи.

Кажи, живее ли се с пустота

или със силуета на пресъхнал облак?

Челото ти е разграфено

                                   от мойрите

и любовта е пристъпа на лудост

в сърцето - аритмична самота.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Потръпнах... много, много ми хареса! В неподражаемия ти стил, с уникални метафори, абстрактен изказ - дълбок и многопластов... Възхитена съм!
  • Стихотворението ти, Младен е в унисон с Разпети петък! Тъга...Самота...
    Нека светлината на празниците отвори вратите на щастието, на оптимизма и вярата в по-добро!
    Както винаги поезията ти е завладяваща!
  • "Трохички му хвърли -
    остатъци от гладна тишина,
    прострелвана от бъдещи неволи."
    Благословена вечер, Младене!
  • Светли празници, Младене.
  • Стихотворение, запечатващо се в съзнанието. Поздрави и светли празници, Младене!
  • "Когато най-безгрижното си тръгне"Еха силно от начало до край и много пророческо!!!Поздравления!!!
  • Впечатляващи метафори и образност, които ми внушават тишина, самота и тъжни спомени. Поздравления!
  • "Трохички му хвърли -
    остатъци от гладна тишина,
    прострелвана от бъдещи неволи."!!!👍
    Денят ми започва с твоята поезия! Благодаря ти, Младене!🥰
Предложения
: ??:??