11 abr 2023, 23:12

Трохички му хвърли

  Poesía
506 11 6

Когато най-безгрижното си тръгне,

ще те споходи непонятен спомен -

врабче премръзнало на пустия перваз.

Трохички му хвърли -

остатъци от гладна тишина,

прострелвана от бъдещи неволи.

Кажи, живее ли се с пустота

или със силуета на пресъхнал облак?

Челото ти е разграфено

                                   от мойрите

и любовта е пристъпа на лудост

в сърцето - аритмична самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потръпнах... много, много ми хареса! В неподражаемия ти стил, с уникални метафори, абстрактен изказ - дълбок и многопластов... Възхитена съм!
  • Стихотворението ти, Младен е в унисон с Разпети петък! Тъга...Самота...
    Нека светлината на празниците отвори вратите на щастието, на оптимизма и вярата в по-добро!
    Както винаги поезията ти е завладяваща!
  • Светли празници, Младене.
  • Стихотворение, запечатващо се в съзнанието. Поздрави и светли празници, Младене!
  • "Когато най-безгрижното си тръгне"Еха силно от начало до край и много пророческо!!!Поздравления!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...