Тропика на Рака...
Ако се върне нейният моряк,
кажете му, че тя го е обичала.
И плака в каменбряжка пещера,
че някой друг е скочил от скалите.
Кажете му да пие по едно.
И още две. Поне докато вярва.
Тъй както тя се давеше във ром,
самотна като паметника в парка.
Сега обича друг. Живее с него,
но няма да излъжете моряка,
дори да премълчите, че погребваше
и капитани в Тропика на Рака.
Потребната любов ще ù омръзне.
И в кръчмата на кея ще дочака
с пресъхнали ръце да го прегърне.
Морето си. Или поне моряка.
2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
