25 мар. 2011 г., 20:41

Трябва да вървя

2.4K 1 16
Не ме заключвай, трябва да вървя,
той - пътят ми, ме чака от години,
притихнал във краката ми едва,
със него искам днес да си замина.

Не ми препречвай пътната врата,
тя никога при теб не би ме спряла,
отдавна съм си тръгнала оттук,
но крачките не съм си извървяла.

Не ме заклинай да не срещна друг
или със този тук да се размина,
да бъде светъл, но да бъде глух
и да ме върне там, отгдето ида.

Недей ме спира, трябва да вървя,
нетърпеливи тропат вън копита.
Къде отивам ли?… Съвсем не знам,
но ти дори това не ме попита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги си добре дошла тук, Анн
  • Жестоко! Радвам се, че наминах при теб тази вечер.
  • Да, всеки трябва да следва пътя си, мосю, и когато трябва да го променя
  • Следвайте пътя, мадам!
    Почитател ваш ...
  • Благодаря на всички, които са се спрели тук

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...