25 mar 2011, 20:41

Трябва да вървя

  Poesía » Otra
2.4K 1 16
Не ме заключвай, трябва да вървя,
той - пътят ми, ме чака от години,
притихнал във краката ми едва,
със него искам днес да си замина.

Не ми препречвай пътната врата,
тя никога при теб не би ме спряла,
отдавна съм си тръгнала оттук,
но крачките не съм си извървяла.

Не ме заклинай да не срещна друг
или със този тук да се размина,
да бъде светъл, но да бъде глух
и да ме върне там, отгдето ида.

Недей ме спира, трябва да вървя,
нетърпеливи тропат вън копита.
Къде отивам ли?… Съвсем не знам,
но ти дори това не ме попита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги си добре дошла тук, Анн
  • Жестоко! Радвам се, че наминах при теб тази вечер.
  • Да, всеки трябва да следва пътя си, мосю, и когато трябва да го променя
  • Следвайте пътя, мадам!
    Почитател ваш ...
  • Благодаря на всички, които са се спрели тук

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...