25 mar 2011, 20:41

Трябва да вървя

  Poesía » Otra
2.4K 1 16
Не ме заключвай, трябва да вървя,
той - пътят ми, ме чака от години,
притихнал във краката ми едва,
със него искам днес да си замина.

Не ми препречвай пътната врата,
тя никога при теб не би ме спряла,
отдавна съм си тръгнала оттук,
но крачките не съм си извървяла.

Не ме заклинай да не срещна друг
или със този тук да се размина,
да бъде светъл, но да бъде глух
и да ме върне там, отгдето ида.

Недей ме спира, трябва да вървя,
нетърпеливи тропат вън копита.
Къде отивам ли?… Съвсем не знам,
но ти дори това не ме попита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги си добре дошла тук, Анн
  • Жестоко! Радвам се, че наминах при теб тази вечер.
  • Да, всеки трябва да следва пътя си, мосю, и когато трябва да го променя
  • Следвайте пътя, мадам!
    Почитател ваш ...
  • Благодаря на всички, които са се спрели тук

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...