24 июн. 2020 г., 23:49
Спри да болиш и в живота ми спри да нахлуваш!
Никъде, с никого няма да ни провърви..
Никъде, никога няма да можеш така да целуваш,
нечии чужди надежди, мечти и очи!
Спри да ме викаш, когато видял си ме слаба -
малка отронена, пълна със болка, сълза!
Падам по теб и разливам се срината цялата,
после събираш ме, скриваш ме в твойта душа.
Аз пък отвътре с памук и коприна я вадя.
Пръскам я! Става на хиляди малки стъкла.
Твоите другите вечерно време ме мразят..
Чак ме проклинат, че в тебе ужасно боля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация