17 дек. 2008 г., 11:54

Трябваш ми

1.3K 0 5


Трябваш ми, за да живея,
да имам стимул на света.
Да искам нещо, да копнея,
да бъдеш моята мечта.

Върви до мене, за да дишам,
да крача тихо в пепелта.
Бъди ми муза, за да пиша,
да постигна в живота си целта.

Обичай ме, за да повярвам,
че има радост и за мен.
Не искам нищо да оставям
за друга и за утрешния ден.

                                     04.11.2008
                                     10:07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво написано.
  • Докосна сърцето ми ...
  • пожелавам ти го да е с теб!
  • да имам стимул на света

    НА... В... СЪС ...света ...
    не го разбрах това


    Не искам нищо да оставям
    за друга и за утрешния ден.


    нищо ОТ ТЕБ ... може би си искала да кажеш ... ако ли не ... голям егоизъм проявяваш остави поне НЕЩО на останалите жени ... в този свят


    да постигна в живота си целта.

    може да стане във ... а може и така да си остане а аз да го прочета във ... ама го чета в и не ми хареса ритъма


    иначе... бръм


  • Хареса ми!
    Бъди обичана!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...