17 июн. 2008 г., 06:14

Тръгнахте, приятели

1K 0 6
С болка в сърцето снощи ви изпратих.
От скайпа само довиждане ви казах.
Ръцете за довиждане не можах да ви стисна,
сълзите в очите успях някак си да потисна!

На дълъг път, приятели - поемате.
Семейството, цяло - сега тръгнахте.
С надежда ще чакам деня, в който
пак заедно тук ще се върнете!

До последната минута
се шегувахме и смяхме -
"На този поздрав прати, онзи прегърни."
Но на кой колко весело било му е,
всеки сам си знае!

Лек път ви пожелах и успех в чужбината,
но знаете си вие, както и аз,
че там не е като в Родината.
Близки и роднини там няма да ви посрещнат,
познати да ви се усмихнат и приятелски прегърнат!

За там заминахте,
но скоро, скоро да се върнете.
В другата страна още щом стъпите
зовът ми в сърцата си да чуете.
Обратно се върнете, да не тъгувате,
тук вече на всички много липсвате!

15.06.2008г.
гр. Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мара Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....