17 jun 2008, 6:14

Тръгнахте, приятели

  Poesía » Otra
1K 0 6
С болка в сърцето снощи ви изпратих.
От скайпа само довиждане ви казах.
Ръцете за довиждане не можах да ви стисна,
сълзите в очите успях някак си да потисна!

На дълъг път, приятели - поемате.
Семейството, цяло - сега тръгнахте.
С надежда ще чакам деня, в който
пак заедно тук ще се върнете!

До последната минута
се шегувахме и смяхме -
"На този поздрав прати, онзи прегърни."
Но на кой колко весело било му е,
всеки сам си знае!

Лек път ви пожелах и успех в чужбината,
но знаете си вие, както и аз,
че там не е като в Родината.
Близки и роднини там няма да ви посрещнат,
познати да ви се усмихнат и приятелски прегърнат!

За там заминахте,
но скоро, скоро да се върнете.
В другата страна още щом стъпите
зовът ми в сърцата си да чуете.
Обратно се върнете, да не тъгувате,
тук вече на всички много липсвате!

15.06.2008г.
гр. Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мара Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...