14 нояб. 2017 г., 01:30

Тръгнѝ 

  Поэзия » Философская, Гражданская
581 2 5

Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!

Има ли обич? Нежна. Засмяна.
Има ли вяра? Пламък в нощта.
Нека ни во̀ди! Приказна дама.
Тя е голяма! Аз съм следа…

Линия дълга. Пътят е камък.
Пукната релса. Фас на земя.
Коте измърка. Прави ми намек.
Диво се смее жълта звезда.

Силно люлея спомени стари.
Радост пилеем! Сивите дни…
Греят на фона на нашите гари.
Бавно догаря мое: „Тръгнѝ“.


 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • А си само на 18!
    Браво!
  • Благодаря ви, Маргарита, Мариана, Яна! И това ще се случи до няколко години, Яна!
  • Кога ще те четем на хартиен носител? Стихове като този трябва да останат за бъдещите поколения.
  • Да дам ли от моето "Тръгни"? Не спирай! Върви, човеко! Спри, погали котето и давай напред! Ако трябва, пак ще ти дам огънче от моето "тръгни" , но не спирай! Върви! Поздрав и на добър път през живота!
Предложения
: ??:??