Тръгнѝ
Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна.
Има ли вяра? Пламък в нощта.
Нека ни во̀ди! Приказна дама.
Тя е голяма! Аз съм следа…
Линия дълга. Пътят е камък.
Пукната релса. Фас на земя.
Коте измърка. Прави ми намек.
Диво се смее жълта звезда.
Силно люлея спомени стари.
Радост пилеем! Сивите дни…
Греят на фона на нашите гари.
Бавно догаря мое: „Тръгнѝ“.
© Димитър Драганов All rights reserved.
