Тръгвам подир светлите си влъхви

11 июл. 2024 г., 19:27

Поэзия

101 2 2

ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ

... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,

тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,

лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,

и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде,

плажовете просват жълти черги, в пяната морето ги върти,

все по-често времето те нерви, натежало в твоите пети! –

тръгнеш ли нанейде, все не стига – ни за сбогом, нито за сполай! –

сякаш ти остават два-три мига, за да хлътнеш в синия Безкрай,

есени! – бездумни и бездъхни, върху мен прегъват се одве,

тръгвам подир светлите си влъхви – нейде, в по-добрите светове.