Тръгвам подир светлите си влъхви
ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде,
плажовете просват жълти черги, в пяната морето ги върти,
все по-често времето те нерви, натежало в твоите пети! –
тръгнеш ли нанейде, все не стига – ни за сбогом, нито за сполай! –
сякаш ти остават два-три мига, за да хлътнеш в синия Безкрай,
есени! – бездумни и бездъхни, върху мен прегъват се одве,
тръгвам подир светлите си влъхви – нейде, в по-добрите светове.
© Валери Станков All rights reserved.
