Тръгвам си...
Знам, че ще ми липсват
ръцете ти, които правеха ме твоя.
Ще ми липсва и времето,
в което чакаше ме след завоя.
Ще ми липсва и усмивката ти
като малко дяволче - проклета.
Ще ми липсват и очите ти,
толкоз сини чак за 100 морета.
Но ще трябва да те преживея,
понеже ненаписана за нас е любовта.
Съжалявам, че ще ти го кажа,
но не мога да съм с теб сега.
Може би в друго време
ще се срещнем аз и ти.
Може би ще е възможно.
Може ли... кажи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Все права защищены
