Знам, че ще ми липсват
ръцете ти, които правеха ме твоя.
Ще ми липсва и времето,
в което чакаше ме след завоя.
Ще ми липсва и усмивката ти
като малко дяволче - проклета.
Ще ми липсват и очите ти,
толкоз сини чак за 100 морета.
Но ще трябва да те преживея,
понеже ненаписана за нас е любовта.
Съжалявам, че ще ти го кажа,
но не мога да съм с теб сега.
Може би в друго време
ще се срещнем аз и ти.
Може би ще е възможно.
Може ли... кажи?
© Сияна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
