Тръгваме
Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка,
последна милувка.
А беше време -
не носехме туй тежко бреме
на една изгубена любов.
Но любовта-тя е като призрак,
всички говорят, а никога не я виждат.
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка,
последна милувка.
А беше време -
не носехме туй тежко бреме
на една изгубена любов.
Но любовта-тя е като призрак,
всички говорят, а никога не я виждат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Дамянова Все права защищены
