Mar 20, 2005, 11:30 PM

Тръгваме 

  Poetry
959 0 0
Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка,
последна милувка.
А беше време -
не носехме туй тежко бреме
на една изгубена любов.
Но любовта-тя е като призрак,
всички говорят, а никога не я виждат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Random works
: ??:??