Тръгваш ли?
Добре.
Ще те изпратя.
С досадни думи няма да те спирам.
Знам, сълзите ми нищичко не значат,
в кожата си мълчаливо ги прибирам.
Ще те целуна.
Нежно.
Но насила
от устните си ще те отделя.
В очите ми една любов се срива
като строшени цветни стъкълца.
Решил си.
Тръгвай.
Поглед не обръщай,
жестоко е да гледаш как се гърча.
Ръка не ми протягай, не придържай,
с нея ми е трудно да се влача.
Сега върви, любов.
Върви.
Не се предавай.
Не гледай как подвивам колене.
Не пред теб. Пред Бога коленича
и моля го да те дари с късмет!
© Анета Все права защищены