Тръгваш си...
Тръгваш си...
Тръгваш си...
тъжно гледам как изчезваш зад завоя.
Хванал си я нея под ръка.
А пък аз си мислех, че вечно ще съм твоя
и заедно ще споделим любовта.
Тръгваш си...
да те спра ли или не?
Сълзите капят една по една -
ти разби едно сърце,
едно сърце и една душа.
"Върни се..." -
прошепвам, останала без глас.
Вечно ще те чакам на завоя -
ще те чакам денонощно аз,
защото винаги ще бъда твоя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиана Кръстанова Все права защищены
