Тръни

Мухлясали яйца, домати - за актьора.

Бездушие и остри тръни - за поета.

От сцената и листа като луд говоря.

Защо ми е венеца, гушна ли букета?!

Че страдал си, на кой ли пък за теб му дреме!

Че с голи рани си и болката ти - огън!

В сърцето кръста, който носиш, - тежко бреме.

За свинщините на човека си подлога.

(За хляба на духа творецът все се трепе.

Ще падне той, обидите ли го със слава.)

Прозрачният ми образ на душата в креп е...

Но житото кълни под купчината плява.

Ще пукне празният балон на суетата.

Смъртта ще сложи на кантар дела и думи.

Сълза от скръбното лице на суетата

е огледалото, изправено срещу ми...

Ще видя истината, чиста като дева.

Какво му трябва на актьора и поета? -

докато жив е, болката му да зачева

и ражда тръните си - слава на букета.