Тръни
Мухлясали яйца, домати - за актьора.
Бездушие и остри тръни - за поета.
От сцената и листа като луд говоря.
Защо ми е венеца, гушна ли букета?!
Че страдал си, на кой ли пък за теб му дреме!
Че с голи рани си и болката ти - огън!
В сърцето кръста, който носиш, - тежко бреме.
За свинщините на човека си подлога.
(За хляба на духа творецът все се трепе.
Ще падне той, обидите ли го със слава.)
Прозрачният ми образ на душата в креп е...
Но житото кълни под купчината плява.
Ще пукне празният балон на суетата.
Смъртта ще сложи на кантар дела и думи.
Сълза от скръбното лице на суетата
е огледалото, изправено срещу ми...
Ще видя истината, чиста като дева.
Какво му трябва на актьора и поета? -
докато жив е, болката му да зачева
и ражда тръните си - слава на букета.
© Върбан Колев Всички права запазени