9 апр. 2007 г., 14:40

Тук и сега

642 0 5

       
        Бях в Ада. Долу, под земята.
        Дяволът ме пита две неща:
- Момиче,ти ли си жената,
  която се прокле да живее тук и сега?
        Погледнах го с очите си греховни
        и паднах, разбита, на колене:
- Да,аз съм! И искам дните ми да са спокойни,
  за да се успокои нараненото ми сърце.
- С какво толкова си съгрешила?
  Да не си убила нечие дете?
- Не, аз никога не съм си позволила,
  да нараня жестоко някой под това небе!
- Какво си сторила? Да не си продала майка и баща?
  Ако е този смъртен грях - ти със сигурност имаш вина.
- Не, аз обичам своето семейство,
   повече от всичко на света.
   Те винаги ме закрилят.
   Та кой родител не обича свойте деца?
- Кажи ми какво провинение си извършила.
  За да ти кажа какво наистина заслужаваш.
  А ако е нещо дребно и незначително -
  не бива така да се порицаваш.
- Аз допуснах нещо непростимо:
   продадох своята душа.
   На мъж който не я заслужава.
   Затова се проклех да живея тук и сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цената не мога да я обсъждам тукПоздрави!
  • за какво или за колко продаде своята душа
  • Така е!Но зависи с кой поговориш
  • Това ме накара много да се замисля... казват, че когато човек поговорел с някого за това, което му тежи, му олеквало и май наистина е така
  • много мъдро! Браво

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...