Бях в Ада. Долу, под земята.
Дяволът ме пита две неща:
- Момиче,ти ли си жената,
която се прокле да живее тук и сега?
Погледнах го с очите си греховни
и паднах, разбита, на колене:
- Да,аз съм! И искам дните ми да са спокойни,
за да се успокои нараненото ми сърце.
- С какво толкова си съгрешила?
Да не си убила нечие дете?
- Не, аз никога не съм си позволила,
да нараня жестоко някой под това небе!
- Какво си сторила? Да не си продала майка и баща?
Ако е този смъртен грях - ти със сигурност имаш вина.
- Не, аз обичам своето семейство,
повече от всичко на света.
Те винаги ме закрилят.
Та кой родител не обича свойте деца?
- Кажи ми какво провинение си извършила.
За да ти кажа какво наистина заслужаваш.
А ако е нещо дребно и незначително -
не бива така да се порицаваш.
- Аз допуснах нещо непростимо:
продадох своята душа.
На мъж който не я заслужава.
Затова се проклех да живея тук и сега.
© Ванина Всички права запазени