2 окт. 2011 г., 17:24

Тук и сега

1K 0 3

Дали не мислиш,
че ще взема сега да те ухажвам?
На парцали да мигам,
да въздишам по твойта снага
и да чакам да видиш?!
Дали не искаш от мен самота -
тих разговор нощем с луната,
изгубила нейде съня,
до прозореца да те чакам?!
О, Боже! Наистина е така!
Мило - за игри няма време.
Което искам - вземам сега!
Живея днес, не в бъдеще време!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хахахахха прекрасници сте!
  • Отесня животът, отесня - няма място за въздишки и дълги умувания, трябва да се живее бързо, задъхано!
  • Еманципация! И рицарите долу!
    Еманципация! Че времето не стига.
    Еманципация! Че всяка амазонка
    пристига, вижда, и си тръгва победила...

    Амазонка = шопкиня

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...