2.10.2011 г., 17:24

Тук и сега

1K 0 3

Дали не мислиш,
че ще взема сега да те ухажвам?
На парцали да мигам,
да въздишам по твойта снага
и да чакам да видиш?!
Дали не искаш от мен самота -
тих разговор нощем с луната,
изгубила нейде съня,
до прозореца да те чакам?!
О, Боже! Наистина е така!
Мило - за игри няма време.
Което искам - вземам сега!
Живея днес, не в бъдеще време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахахахха прекрасници сте!
  • Отесня животът, отесня - няма място за въздишки и дълги умувания, трябва да се живее бързо, задъхано!
  • Еманципация! И рицарите долу!
    Еманципация! Че времето не стига.
    Еманципация! Че всяка амазонка
    пристига, вижда, и си тръгва победила...

    Амазонка = шопкиня

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...