Дали не мислиш,
че ще взема сега да те ухажвам?
На парцали да мигам,
да въздишам по твойта снага
и да чакам да видиш?!
Дали не искаш от мен самота -
тих разговор нощем с луната,
изгубила нейде съня,
до прозореца да те чакам?!
О, Боже! Наистина е така!
Мило - за игри няма време.
Което искам - вземам сега!
Живея днес, не в бъдеще време!
© Шопландия Софийска Всички права запазени