Тук не е София
Аз и жена ми сме в кухнята двамата.
Тя прави торта. Ще трябват и орехи.
Вземам чукалото. Доста корави са.
После ги чистим. Усещам си ноктите.
Слушам през рамо. Вратата – отворена.
Вънка на двора ни зреят доматите.
Чувам и сливите. Сладко говорене.
Мисля, че те си приказват за лятото.
Жива чешма се прозява пред къщата.
Тя тази сутрин пропя във очите ми.
Уж е вода, но съвсем не е същата.
Слънчево-хладно ветрее в гърдите ми.
Тук не е София. Кротка махленщина.
А пък прането се слива с природата.
Аз и жена ми обичаме сенчица.
"Влюбено женени" ни е породата.
Топло небе. И букети от облаци.
Тайно си шушнат с цветята в градината.
Птички бърборят щастливо по морза си.
Август е. Осмият месец в годината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
