Тук-там между дзифта
Тук-там между дзифта
Вървим ний, вървим тайно,
под безоблачните небеса
и се.ем едни таквизи л.йна
дет’ ги няма нийде по света.
„Мила родна картинка”,
„Бащина стряха”...
В кварталната градинка
кучетата измряха.
Бюрократи идват от Европа
да ни скопят и прошнороват,
да вържат кмета и попа
и първо тях натаковат.
Или ще сме обезпаразитени,
или ще мрем’е.
Пътят е цивилизован.
Спокойно, всеки ще е натакован.
Ще живеем демократично,
по Европейски норми,
няма да е някяк си прилично,
ако не ни изкормят.
Ще сменят главите ни,
сърцата ни...
- ще сме нови.
Ще останат само грапавините
по земята ни...
- и те в окови.
И прокрадваща се тук-там трева
между пукнатините на дзифта.
botyo
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены
