С обувки от стъкло,

роклята коприна,

сякаш не от земята си дошло,

Момиче, красиво като богиня.

Ние двама простосмъртни

отстрани седим –

излъчване, усмивка, грация –

с повишено внимание следим.

За мен си смях, любов, утеха.

За него си птица неуморна, захар и топла дреха.

Аз ще бъда винаги

емоционална и критична,

той пък ще приема всичко

пасивно, но не и безразлично.

Точно в тези наши странности

надълбоко крием

своята любов и дълбоки признателности.

С тях винаги ще успяваме да зашием

всяка рана, разкъсала крехката ти душа.

В досегашния ти път

все до тебе сме били,

искрено надявам се пак да ни дадеш ключа

и да не се страхуваш да ни казваш „Помогни!”.

Обръщайки страницата нова,

запази спомените най-добри

и се съсредоточи да изградиш основа,

да поставиш върху белия, непознат лист греди.

Бъди сигурна и безстрашна –

за нищо в живота си не съжалявай ти,

трупай всичко в някоя витрина прашна,

ще видиш как това като личност ще те доизгради.

Ти тази вечер на прелома

съзнателно изживей!

Не бъди поредната кокона –

просто излез, плачи и се смей!

И сянка на съмнение няма,

че ти ще си нашата Пепеляшка –

ще бъдеш по истински дама,

а не просто накипрена Чебурашка.

В училищния двор, в претъпкания бар

ти единствена ще блестиш,

със своята изтънченост и неповторимия си чар

всички до един ще упоиш.

Независимо, обаче, от прическата и грима

ти, за нас двамина,

ще бъдеш винаги такава –

просто неповторима!

* Стихотворението е написано за бала на моя приятелка, като е не само от мое име, но и от името на наш приятел, с който сме израснали и все още растем :)