С обувки от стъкло,
роклята коприна,
сякаш не от земята си дошло,
Момиче, красиво като богиня.
Ние двама простосмъртни
отстрани седим –
излъчване, усмивка, грация –
с повишено внимание следим.
За мен си смях, любов, утеха.
За него си птица неуморна, захар и топла дреха.
Аз ще бъда винаги
емоционална и критична, ...