11 мар. 2010 г., 14:32

Твойто мъжко "Да"... 

  Поэзия » Любовная
617 0 6

За радост пиша, а във мен тъга.

Пътеки от тъга. И магистрали.

Понякога се питам: докога?

Нима ще тръгна... без да ме погали?...

Самотна съм до болка и до смърт.

Жадувам обич. 

Той ми е потребен.

Ръцете ми да топли с нежен дъх.

Да бъде тук.

Да диша тук, до мене.

Да помълчим пред чаша топъл чай.

Да има и какво да си разкажем.

Погледнем ли се – да четем:

докрай... докрай ще бъде,

сетне - Бог да каже.

Понякога се питам: докога?

И ехото ли няма да ме стигне?

Заря от радост, в твойто мъжко “Да”...

да изпревари с полета си срива...

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за хубавата оценка, Никол! Приеми моите далечни, но топли поздрави!
  • Хубаво, истинско с много носталгия...6!
  • Здравей, Ангелче! Благодаря ти за хубавата оценка! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти, Маринче! Хубави мигове ми поднасяш! Поздрави, мило момиче!
    ---
    Благодаря ти, че отдели от времето си и прочете, Водолея! Хубав и успешен ден!
  • Тъжно, но истинско!
    Поздрав!
  • Прекрасно мъжко - Да!!!
  • Страхотно е това мъжко "Да"!
    Нека го има винаги!
Предложения
: ??:??