sofia_air
1 результат
(безсънна от обич)
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш. ...
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш. ...
672
3
Измисли ме, когато тъжиш,
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...
1733
19
Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно - ...
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно - ...
770
11
Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран ...
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран ...
1119
9
На Ф.
Завръщаш ме в живота, скъпи мой.
И стига ми, че някъде те има.
Под покрива на този свят
покой, ...
Завръщаш ме в живота, скъпи мой.
И стига ми, че някъде те има.
Под покрива на този свят
покой, ...
833
9
Тази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, ...
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, ...
623
4
И щом небето драсва цветове,
а аз ги виждам - прелестни картини
и ме боли, ако щурче умре...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Усещам ли, че скръбен е цвета. ...
а аз ги виждам - прелестни картини
и ме боли, ако щурче умре...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Усещам ли, че скръбен е цвета. ...
839
15
Горчи от загоряло прясно мляко.
Детето кашля. Масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава. ...
Детето кашля. Масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава. ...
705
6
Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество... ...
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество... ...
678
9
Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод. ...
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод. ...
964
8
Събирам се -
сълзица по цвета,
изплакана в мълчание от утро.
Отронена въздишка на сърна,
препуснала по вятърните стъпки. ...
сълзица по цвета,
изплакана в мълчание от утро.
Отронена въздишка на сърна,
препуснала по вятърните стъпки. ...
1002
17
Неистов писък сграбчи тишина.
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.
Мъжът отстъпи, явно поразен ...
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.
Мъжът отстъпи, явно поразен ...
564
Ще раздели оскъдния си лев,
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон ...
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон ...
690
5
Любувам се на малките неща –
разтворен цвят, гласец на птиче, лято...
Любима книга. Залез. Тишина.
Това е, със което съм богата.
И мойто слънце винаги е там – ...
разтворен цвят, гласец на птиче, лято...
Любима книга. Залез. Тишина.
Това е, със което съм богата.
И мойто слънце винаги е там – ...
2100
8
Тълпата е сковаващият страх.
И ужасът е бичът на живота.
“Разпни го”... и викът расте със връх.
И напор див, сред жажда за разплата.
И капки кръв се стичат по плътта. ...
И ужасът е бичът на живота.
“Разпни го”... и викът расте със връх.
И напор див, сред жажда за разплата.
И капки кръв се стичат по плътта. ...
838
4
Внезапен рай -
за гладната душа,
залутана в гора от светофари.
За вгледаната в делника тълпа,
забързана минутата да гони. ...
за гладната душа,
залутана в гора от светофари.
За вгледаната в делника тълпа,
забързана минутата да гони. ...
1327
3
Да, искаш да отидеш, но не може.
Такъв те искам - сладък Робинзон!
За мен бъди във този вид небрежен.
Обичам всичко твое до микрон.
Не, няма да те пусна. Ще отложиш. ...
Такъв те искам - сладък Робинзон!
За мен бъди във този вид небрежен.
Обичам всичко твое до микрон.
Не, няма да те пусна. Ще отложиш. ...
852
5
Измисли ме, когато тъжиш
и частица от теб ме потърси...
В хоризонта, когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...
и частица от теб ме потърси...
В хоризонта, когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...
1042
7
Не е чужд на човешките слабости.
Знам, че те и на него не са...
Древна истина - даже за рая
прекалени светци не вървят.
Той е моето рамо по пътя. ...
Знам, че те и на него не са...
Древна истина - даже за рая
прекалени светци не вървят.
Той е моето рамо по пътя. ...
1195
14
Красиво, като в багри на Моне -
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота. ...
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота. ...
859
8
И нека да е мъдра!
Да е зряла!
Да е честита!
И да бъде с връх!
Злините да заспят под объл камък. ...
Да е зряла!
Да е честита!
И да бъде с връх!
Злините да заспят под объл камък. ...
855
7
Във Празничната нощ ще има дом,
във който за слугите няма отдих.
Те трябва да пристигат със поклон
и всичките заръки да запомнят.
Да наклоняват лекичко глава, ...
във който за слугите няма отдих.
Те трябва да пристигат със поклон
и всичките заръки да запомнят.
Да наклоняват лекичко глава, ...
795
9
Едва сега разбрах, едва сега
какво е да потъна в нежността ти –
мълчание след ек и дъх на нар...
Рапсодия в карминено и златно.
Това си ти, Любов, жадуван и дочакан. ...
какво е да потъна в нежността ти –
мълчание след ек и дъх на нар...
Рапсодия в карминено и златно.
Това си ти, Любов, жадуван и дочакан. ...
780
8
Навярно и подаръкът е там -
линее под елхата недокоснат.
Очаквали го да се върне сам.
А вместо него - позвънила поща.
И целият им свят се разлетял – ...
линее под елхата недокоснат.
Очаквали го да се върне сам.
А вместо него - позвънила поща.
И целият им свят се разлетял – ...
766
8
Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж, ...
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж, ...
932
11
Недей да палиш огън на брега.
Седни и ме изчакай. Ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.
Ще мина по ръцете ти със дъх ...
Седни и ме изчакай. Ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.
Ще мина по ръцете ти със дъх ...
972
10
В ударите на пулса...
Разливам те навсякъде из мен –
красиво, благодатно и горещо.
С такава радост нося този ден,
във който Бог посочи да се срещнем! ...
Разливам те навсякъде из мен –
красиво, благодатно и горещо.
С такава радост нося този ден,
във който Бог посочи да се срещнем! ...
753
6
Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
петунии - навярно във лила.
Две пейки и пресъхнала чешмица. ...
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
петунии - навярно във лила.
Две пейки и пресъхнала чешмица. ...
623
6
Запалени стърнища.
Тишина.
Граблива птица хищно се снишава.
Пикира със изящна бързина.
След писъка - небето оглушава... ...
Тишина.
Граблива птица хищно се снишава.
Пикира със изящна бързина.
След писъка - небето оглушава... ...
606
8
НЕ УСЕТИ ЛИ?
Не видя ли, че аз съм до теб.
На брега на морето сме двама.
Разтопява се златната глеч
по вълните. ...
Не видя ли, че аз съм до теб.
На брега на морето сме двама.
Разтопява се златната глеч
по вълните. ...
996
8
ПЪТУВАНЕ КЪМ ТЕБ
Отправям се на север по брега.
Созопол е напуснал свойто лято.
По пътя се разхожда есента,
а есенно е вече и морето. ...
Отправям се на север по брега.
Созопол е напуснал свойто лято.
По пътя се разхожда есента,
а есенно е вече и морето. ...
968
9
В ПУЛСАЦИИТЕ
Обикнах първо твоята душа.
Потегли ме светилничето в нея.
Да, хубав си. Привличаш. Мъж със чар.
Разбрах по-късно другата магия. ...
Обикнах първо твоята душа.
Потегли ме светилничето в нея.
Да, хубав си. Привличаш. Мъж със чар.
Разбрах по-късно другата магия. ...
712
8
И защо си мълчал. И защо не подсказа?...
Колко нарези, колко... можехме да спестим!
Моя тиха съдба и светличе от Рая,
колко тона безмълвие, заедно с болки, си крил?
Ще завърна ятата. На небето кармина, ...
Колко нарези, колко... можехме да спестим!
Моя тиха съдба и светличе от Рая,
колко тона безмълвие, заедно с болки, си крил?
Ще завърна ятата. На небето кармина, ...
718
13
ЩЕ ЧАКАМ НЕГО
Идете си.
Не искайте любов.
Не мога със ръце да я раздавам.
В сърцето ми Един направи брод... ...
Идете си.
Не искайте любов.
Не мога със ръце да я раздавам.
В сърцето ми Един направи брод... ...
913
12
Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...
881
Подтискам
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското, ...
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското, ...
944
13
Не беше гладен. Но не бе и сит...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес? ...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес? ...
728
10
Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...
1054
12
Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...
846
13
Денят се сгърчи, потъмня и - сви.
Тъй както червей след пороя.
И как нататък... как да продължи
след битката на скъпите си хора?
Не иска да повярва, че са те – ...
Тъй както червей след пороя.
И как нататък... как да продължи
след битката на скъпите си хора?
Не иска да повярва, че са те – ...
794
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
