etikki (Мариета Караджова)
100 82
7 нояб. 2011 г., 09:14  

Твоя 

  Поэзия » Любовная
942 0 14

Навярно за тебе съм просто жена,

прелитаща в твоите чувства,

стремглаво и лудо, като река,

която в полята препуска.

И всъщност навярно ще има след мен

десетки, които ще искаш.

И може дори да забравиш за мен,

за моите устни... и мисли.

И времето може със лека ръка,

изтривайки моята нежност,

да махне мечтите и тази тъга,

превръщайки я в безнадеждност.

И някоя друга да бъде до теб,

и нея със устни да палиш...

Но в моите сънища само със мен

завинаги ти ще останеш.

И в моите длани ще пазя смеха,

с всеки спомен, размил се в пороя.

И ще искам със някаква странна тъга

да съм вечно обречено твоя.

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??