Твоя
Навярно за тебе съм просто жена,
прелитаща в твоите чувства,
стремглаво и лудо, като река,
която в полята препуска.
И всъщност навярно ще има след мен
десетки, които ще искаш.
И може дори да забравиш за мен,
за моите устни... и мисли.
И времето може със лека ръка,
изтривайки моята нежност,
да махне мечтите и тази тъга,
превръщайки я в безнадеждност.
И някоя друга да бъде до теб,
и нея със устни да палиш...
Но в моите сънища само със мен
завинаги ти ще останеш.
И в моите длани ще пазя смеха,
с всеки спомен, размил се в пороя.
И ще искам със някаква странна тъга
да съм вечно обречено твоя.
© Мариета Караджова All rights reserved.
