Знаеш ли? Много дълго те търсех...
в толкова сърца влизах - гола, нахална!
Ровех в тях... какво ли не вършех...
изведнъж изчезвах - всичко взела и дала!
Тръгвах си, в мечтите им облечена.
Върху чувствата им тежко стъпвах,
обула поредната любов обречена...
бързах, бягах и пак не се спъвах!
Лицата им от памук - каменни ги правех
и рушах ги - нямаха твоите черти!
Очите им в сълзи често давех,
когато не ме гледаха, както ти! ...