Тя!
О, тя!
О, горкият аз!
Само ако знаех колко коварна може да бъде!
Колко жестоко може да съди!
Колко нещастен мога да бъда!
Колко отвратен от тази небъдна присъда!
Как сърцето ми открадна и накрая си остана същата!Неблагодарна!
Да любовта е бездарна!
Бездарен станах и аз!
Безгръбначен и безхаберен!
А отвътре толкова беден!
Безжизнен, безполезен, болен!
Така живея.
За нея копнея!
Пред хубостта ù немея!
Зад гърба ù да се обърна и да я видя, дори не смея!
Ослепявам, полудявам и се раздавам!
И за успехите ù мога само да се радвам!
По малко нежност вечер си открадвам!
И след нея вътрешно сърцето си ограбвам!
Но, ако не беше тя, щеше да е друга.
И аз отново щях да ù бъда прислуга!
О, любов, махни се!
Остави ми нещо!
Дори да ти е смешно!