10.05.2013 г., 8:01

Тя

917 0 0

Тя!
О, тя!
О, горкият аз!
Само ако знаех колко коварна може да бъде!
Колко жестоко може да съди!
Колко нещастен мога да бъда!
Колко отвратен от тази небъдна присъда!
Как сърцето ми открадна и накрая си остана същата!Неблагодарна!
Да любовта е бездарна!
Бездарен станах и аз!
Безгръбначен и безхаберен!
А отвътре толкова беден!
Безжизнен, безполезен, болен!
Така живея.
За нея копнея!
Пред хубостта ù немея!
Зад гърба ù да се обърна и да я видя, дори не смея!
Ослепявам, полудявам и се раздавам!
И за успехите ù мога само да се радвам!
По малко нежност вечер си открадвам!
И след нея вътрешно сърцето си ограбвам!
Но, ако не беше тя, щеше да е друга.
И аз отново щях да ù бъда прислуга!
О, любов, махни се!
Остави ми нещо!
Дори да ти е смешно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...