eddie (Ивайло Яков)
225 2286
14 апр. 2006 г., 23:10

ТЯ 

  Поэзия
604 0 8
                       ТЯ

Тя винаги се връща тъй зелена,
усмихната и топла като сън,
с душа от приказка без време,
със сърце - лиричен звьн.

Тя иска само да ни гали,
със ръце повярвали в доброто,
и песни пее във горите стари
с романтичните си цветни ноти.

А вечер нежно ни приспива,
и в мрака даже-блага още,
разнежва се -от нас не скрива,
и ромоли по покривите нощем.

И завива ни така грижовно,
със копринени надежди тя,
че този пьт за нас ще е съдбовна
довяла с полъха си любовта.

© Ивайло Яков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??