ТЯ
ТЯ
Тя винаги се връща тъй зелена,
усмихната и топла като сън,
с душа от приказка без време,
със сърце - лиричен звьн.
Тя иска само да ни гали,
със ръце повярвали в доброто,
и песни пее във горите стари
с романтичните си цветни ноти.
А вечер нежно ни приспива,
и в мрака даже-блага още,
разнежва се -от нас не скрива,
и ромоли по покривите нощем.
И завива ни така грижовно,
със копринени надежди тя,
че този пьт за нас ще е съдбовна
довяла с полъха си любовта.
Тя винаги се връща тъй зелена,
усмихната и топла като сън,
с душа от приказка без време,
със сърце - лиричен звьн.
Тя иска само да ни гали,
със ръце повярвали в доброто,
и песни пее във горите стари
с романтичните си цветни ноти.
А вечер нежно ни приспива,
и в мрака даже-блага още,
разнежва се -от нас не скрива,
и ромоли по покривите нощем.
И завива ни така грижовно,
със копринени надежди тя,
че този пьт за нас ще е съдбовна
довяла с полъха си любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
