На милион парчета разпиля се пъзела който заедно опитвахме се да редим,
Не можех да ги видя даже - светлината се изгуби и замени я мрак студен.
На колене застанах - не да моля, а защотото съм сковен,
Не мислех, че ще мога повече да стана щом не искаш да си вече с мен...
Дори и времето като че ли забави свойта крачка, за да обърне внимание на нас
Ти обърна и на него гръб и просто тръгна, без да кажеш докога.
А то застана и със мен замръзна, без да пита за това,
и всеки бавен миг без теб споделях с него, погълнат от нощта...
Като че ли след век във тъмнината – слънцето неусетно пак изгря
И бях облян от светлината, сякаш тя подаде ми ръка.
Изправих се и не повярвах, че съм невредим, а тя погледна ме и каза:
„Хайде да го наредим!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайних случаях с конкретным указанием на нарушение и наличием доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!