Тя
щом звездици златни заблещукат,
когато нежно славея запее,
и почнат тихо мишки да писукат,
по-ярка от всичките звезди изгрява,
грее като сребърната месечина,
всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,
ангел земен е, злото няма го-отмина.
Къдриците от слънце ослепяват
всяка мисъл зла, всяка завист,
всеки подтик към лошо заслепяват,
след ная всичко става вечен оазис.
Свойта перелина с нишки от сребро
тя разперва нежно над земята,
всяка хорска грешка, всяко зло
сбира нейде скътано в душата...
Тя раздава се до болка,
толкова света обича,
толкова е непреклонна,
но пред сърцето си отрича,
че щастлива е, но то го знае,
цялото с зло и мъка е пропито,
но винаги ще може да обича,
колкото й да е слабо и протрито.
По картинката: http://gangsterkata.dir.bg/_files/t5_700452.jpg
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Поздрави